Трети фестивал за хора с увреждания „Без граници“
Потребителите на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с увреждания към Сдружение „Социален център Бургас“ и на Защитено жилище за жени с умствена изостаналост, участваха със своя танц „ПЪТУВАМ“ във Третия фестивал за хора с увреждания „Без граници“, който се проведе в гр. Несебър от 30.08 до 01.09.2017 г.
Танцът, в който участват и лица с двигателни затруднения бе отличен с Диплом за 3-то място в категорията „Танц с инвалидни колички- ансамблово изпълнение“.
На 14.09.2017 г., бе организирано тържество за потребителите на двата центъра, за отбелязване на този успех! Снимките свидетелстват за доброто настроение и приятните емоции, съпътствали събитието.
Самата почерпка се състоя в заведение, където се поднася азиатска храна и това даде повод на организаторите да съчетаят приятното с полезното. За „загрявка“- всеки от потребителите на двата центъра, оцвети рисунка. След това беше представена информация за Азия и в частност малко известни факти за Виетнам, както за историята на тази далечна страна, така и за обичаите и типичната храна там. С изненада научихме, че в някои райони на страната, рождените дни се празнуват, тогава когато се отбелязва и началото на Новата година по китайския календар, а не когато е самата рождена дата. Удивихме се на факта, че столицата Ханой наброява вече 18 млн жители. И-да, в тази страна се използва и кучешко месо като храна, но за целта се отглеждат специални породи. Собственикът на заведението – виетнамец- ни разказа и още любопитни истории. Накрая направихме общи снимки, казахме едно искрено „Благодаря!“, но на виетнамски, което звучи така- „Към Ън“, и се разделихме с усмивка!
Участие в Третия фестивал за хора с увреждания "Без граници", гр. Несебър, 30.08.2017 г.
Пътувам… С първата глътка въздух поемам на път. Пътувам към света и към себе си. Пътуването е моя съдба. Пътувам без посока. Понякога пътувам с компас. Пътуването е свързано с очакване, с трепет, дори с тревога. Подготвям се за пътуването. Събирам багаж, информация. Стягам куфара. Пренасям го. И други пътуват като мен. Срещам ги, общувам с тях.
Гледам си часовника, гледам надалеч, помахвам за довиждане. Когато посрещам, вдигам ръка за поздрав. Когато дълго чакам, започвам да скучая. Изведнъж някой ме вика. Обръщам рязко глава по посока на гласа.
…Обичам да пътувам. Дълго чакам в чакалнята.
Пътувам до болницата и обратно.
Пътувам в чужбина. До село. До дома.
Пътувам до други светове – насън, до нови планети- в мечтите си.
Стигам до …кривата круша… понякога.
Стигам до себе си. Намирам приятели. Качвам се на Айфеловата кула.
Изпращам картички. Свиря по свой си начин. Пея. Срещам други хора, които пътуват. Разпознавам …себе си. И отново поемам на път.
Танцът, в който участват и лица с двигателни затруднения бе отличен с Диплом за 3-то място в категорията „Танц с инвалидни колички- ансамблово изпълнение“.
На 14.09.2017 г., бе организирано тържество за потребителите на двата центъра, за отбелязване на този успех! Снимките свидетелстват за доброто настроение и приятните емоции, съпътствали събитието.
Самата почерпка се състоя в заведение, където се поднася азиатска храна и това даде повод на организаторите да съчетаят приятното с полезното. За „загрявка“- всеки от потребителите на двата центъра, оцвети рисунка. След това беше представена информация за Азия и в частност малко известни факти за Виетнам, както за историята на тази далечна страна, така и за обичаите и типичната храна там. С изненада научихме, че в някои райони на страната, рождените дни се празнуват, тогава когато се отбелязва и началото на Новата година по китайския календар, а не когато е самата рождена дата. Удивихме се на факта, че столицата Ханой наброява вече 18 млн жители. И-да, в тази страна се използва и кучешко месо като храна, но за целта се отглеждат специални породи. Собственикът на заведението – виетнамец- ни разказа и още любопитни истории. Накрая направихме общи снимки, казахме едно искрено „Благодаря!“, но на виетнамски, което звучи така- „Към Ън“, и се разделихме с усмивка!
Участие в Третия фестивал за хора с увреждания "Без граници", гр. Несебър, 30.08.2017 г.
Пътувам… С първата глътка въздух поемам на път. Пътувам към света и към себе си. Пътуването е моя съдба. Пътувам без посока. Понякога пътувам с компас. Пътуването е свързано с очакване, с трепет, дори с тревога. Подготвям се за пътуването. Събирам багаж, информация. Стягам куфара. Пренасям го. И други пътуват като мен. Срещам ги, общувам с тях.
Гледам си часовника, гледам надалеч, помахвам за довиждане. Когато посрещам, вдигам ръка за поздрав. Когато дълго чакам, започвам да скучая. Изведнъж някой ме вика. Обръщам рязко глава по посока на гласа.
…Обичам да пътувам. Дълго чакам в чакалнята.
Пътувам до болницата и обратно.
Пътувам в чужбина. До село. До дома.
Пътувам до други светове – насън, до нови планети- в мечтите си.
Стигам до …кривата круша… понякога.
Стигам до себе си. Намирам приятели. Качвам се на Айфеловата кула.
Изпращам картички. Свиря по свой си начин. Пея. Срещам други хора, които пътуват. Разпознавам …себе си. И отново поемам на път.
Коментари
Публикуване на коментар